Кръстен съм на Васил Левски - любим национален герой, живял преди много години. Отначало обучаван за свещеник, Левски се отказва от монашеството и посвещава живота си на освобождението на българите от Османско владичество. Запитан какво бил правил след като България е свободна, той отговарил, че ще помага на други народи по света. Левски вярвал, че всички хора се равни, независимо от тяхната националност или вяра.

Аз съм лъв – също като националния герб на България. Лъвът е символ на храброст и сила. Макар че лъвовете не се срещат в нашата природа, те живеят в сърцата ни. На нашия герб има не един, не два, а три лъва. Но любовта на българите към лъвовете не спира дотук - валутата ни “лев“ е кръстена на лъва (виж статията по-надолу). Дори на галено се обръщаме към спортистите ни с “нашите лъвове“.

​

Аз съм коледар. Коледуването е стар български обичай, при който групи от млади неомъвени мъже (облечени като мен) ходят от къща на къща и пеят традиционни песни. Водени са от по-възрастен женен мъж, който ги напътства.  Коледуването, както издава името, се състои около Коледа и Нова година. Коледарите пожелават благоденствие, здраве и късмет на дома и домакините му за предстоящата година. 

Зеленина на калпака ми е стръкче чемшир - вечнозелен храст с малки зелени листа като очички. Питали ли сте защо старите български къщи винаги имат чемшир в двора? Според нашите традиции чемширът е пазител, който бди със зелените си очички над дома. В старите времена, хазяйката на нов дома е засаждала чемшир до къщата, за гони зли духове. Тъй като чемширът е растение с дълбоки корени, на семейството се е пожелавало да пусне и то дълбоки корени в дома. 

Нашата валута лев идва от думата лъв. Откъде идва това? Всичко започнало преди около 1500 години, когато древните български владетели избрали лъва за свой символ. По-късно лъвът започнал да се появява върху сребърни монети, докато един ден цялата българска валута не получила името лев. Когато България се присъедини към еврото, лъвът ще продължи да присъства върху българските евромонети, отбелязвайки по този начин една вековна традиция.

Може би се чудите какво е жълтото кръгче на моята „гега“ (овчарска тояга). Това е „геврек“: популярно българско тестено изделие, обикновено  кръгло, със златиста коричка, мека вътрешност и често поръсено със сусам. Българите го ядем за закуска или като прегладнеем през деня. Когато коледарите като мен, ходят от дом на дом и нареждат за здраве, домакините изразяват благодарността си като нанизват геврек върху гегата им.